В древните легенди, съпругата на Хуанди Лейзу е изобретила"копринено бубарство", но в действителност кога е изобретена коприната все още е спорно.
Експертите спекулират въз основа на археологически открития, че в средата на неолита преди пет или шест хиляди години Китай започва да отглежда копринени буби, да взема коприна и да тъче коприна. Това, което наистина показва, че се използват пашкули от копринена буба, е половината от пашкулите от копринени буби, изкопани в село Сиин, окръг Ся, провинция Шанси през 1926 г. Според изследването на археолога Ли Джи и ентомолога Лиу Женле, е определено, че е пашкул от копринена буба . Обвивката на пашкула е дълга около 1,36 см и широка 1,04 см. Частта от пашкула се отрязва с остро острие. Село Xiyin е било в периода Яншао (преди около 5600-6000 години), който предоставя на хората физически предмети за изучаване на произхода на коприната.
Четири ковчега Weng в обекта Wanggou в Xingyang, провинция Хенан, бяха открити като копринени останки на около 5500 години.
В обекта Хемуду са открити инструменти за тъкане, от което може да се заключи, че използването на коприна е поне не по-късно от културата Лянджу. Най-влиятелният аргумент е археологическото откритие на китайски учени през 1958 г., копринените тъкани от периода на културата Давенкоу преди 5300 години.
Технологията на копринените тъкани е монополизирана от Китай в продължение на стотици години. Тъй като технологията му за тъкане беше сложен занаят по онова време и поради уникалното си усещане и блясък, той привлече вниманието на хората' Следователно, копринените тъкани се превърнаха в основните международни търговски материали в света преди индустриалната революция. . Най-ранните копринени тъкани можели да се използват само от императорите, но бързото развитие на копринената индустрия позволи на културата на коприна непрекъснато да прониква в китайската култура в географски и социален план. И се превърна в незаменим елемент от висок клас във външната търговия на китайските бизнесмени.
Първоначално Китай строго контролира разпространението на технологията за тъкане на коприна и бубарство и забранява нейния поток към чужди страни. Въпреки това, с помощта на китайски имигранти, Северна Корея успешно постигна пробив в технологиите за бубарство през предходните 200 години. Освен това басейнът на река Хетиан в Западния регион (първите 500 години-първите 300 години) и Индия (преди 300 години) успешно реализираха бубарство. Римската империя обаче получава яйца от копринени буби и развива технология за бубарство само за около 550 години.
